Грешно семе
по Христо Пелитев
Сиромах засял във своя двор,
до портата на стария обор
заровил без да знае, в нощ омайна,
семето на грешката потайна...
И поливал всяка сутрин рано,
но стебло от семето избрано
не се разлистило за жалост!
"Парите хвърлих си нахалост."
Селянинът сам си казал
и в къщурката си влязъл...
На сутринта какво да види!
Ствол опрял във висините...
"И всичко туй - от семето проклето,
дето не прокара цело лето?..."
На глас беднякът размишлявал,
на гледката се удивлявал...
Често и при нас така се случва,
не всеки семето улучва...
Някои отглеждат грешно семе,
грижат се за него дълго време,
но грешката се вижда чак тогава -
на свобода, когато избуява...
И пораснала до небесата,
нагарча дълго във душата!...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени