Гълъбите са снежинки още през юли
В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват.
В тази нощ демоните лунни, часовници
преспиват и душите с крясък се продават.
И езичен вятър кладите разпалва, не вкусил
плът нетленна.
Като Енох в слънчев облак да се скрия,
че тръните са взели младостта ми
безумна и невярна.
И свещичка пред амвона ни омайва,
че опрощение бурна съвест не преспива.
И прозорец с вятър ми нашепва:
-Виждал ли си книги до боклука-
съвсем стари, пожълтели и разпилени до болка?
-Виждал ли си онзи чудат клошар, с птици и цвете
в брадата?
Как с длани гълъбите храни, до последната трошичка.
-Виждал ли си, как с три монети гладът
любовта убива?
-Виждал ли си стар, мухлясъл хляб-раздробен
без съвест и крясък, между плъх и човек, между
куче и котка.
-Виждал ли си онази стара баба, как на гръб
скръбта си носи и живец си разстрелва?
В тази нощ луната не заспива, в оксиженен
плен небосвода раздира.
Лъчите се протягат лениво, в луминисцентен
блясък назад и еднакво.
Николай Василев
22.11.2020г
© Николай Василев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Таня!
-
Силен, хубав стих!
-
Благодаря на всички ви!
-
Как съм изтървала този шедьовър с толкова многообразност и прикривани истини? Открих те след коментара ти, благодаря!
-
Ники, коментирам през сълзи... “ Виждал ли си онази стара баба, как на гръб скръбта си носи и живец си разстрелва?” Нищо по-силно не съм чела до сега тук!!! Стиховете ти са разтърсващо силни! Писани сякаш на един дъх...и сякаш с дълбока мъка захвърлени
“безразборно” на листа. Но това “безразборно” е само привидно - израз на многоликата болка на човека в един отчужден, странен и застрашителен свят, където всичко се случва извън неговия контрол... Това не е сатира, това е гротеска.! Тази гротескна образност разкрива една по-дълбока реалност - безвремието (минало с невъзможно бъдеще). Тези забиващите се като пирони в душата въпроси “виждал ли си” звучат като отчаян парадоксален опит да се събуди чувството на ужас и отвращение в тези, които гледат, но не виждат..., за да прогледнат!!! Адмиращии!!! Свеждам глава! -
Луната не заспива за сметка на заспалата съвест на получовеците. Сатирата ти е убийствена.
-
Има и осъзнат трагизъм...
-
Романтизъм, символизъм... не знам какво е, но е омайно рисуване на толкова чувствена кратина!
-
Всеки човек живее в свой свят, от където черпи сили за творческа изява. Имаш богат душевен свят, чиста любвеобилна душа, която обича другите. Начина по който изобразяваш чувствата, породени от света в който живеем е неповторим. В коментарите, които правиш, винаги намираш, хубавото зрънце, което твореца се стреми да сподели с другите. Не търсиш слабости, не критикуваш своите събратя и сестри по перо, зачиташ света на другите с безусловна обич и любов! Където минеш сееш добри семена в сърцата на хората. Бъди винаги такъв и вселената ще ти отвръща с добри плодове. Моите поздравления, Ники!
-
Големи истини си казал, Ники, по особено поетичен начин. Възхитен съм!:
"- Виждал ли си онзи чудат клошар, с птици и цвете
в брадата?
Как с длани гълъбите храни, до последната трошичка.
- Виждал ли си, как с три монети гладът
любовта убива?
...Като Енох в слънчев облак да се скрия,
че тръните са взели младостта ми
безумна и невярна." -
Искам да съм художникът, който ще прехвърли картината ти на платното, само се страхувам, че няма да ми стигне място, цвят и щрих, защото твоите са повече от съществуващите в реалността...
И добре че усетът ми е всеизмерен и съобразим с пространството, в което няма време... Там си! -
Ники, много е силно.
Луната може да свети за всички и всичко еднакво, но хората виждат различно онова, което осветява...
И понякога не съглеждат очевидното...
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
