Гълъбите са снежинки още през юли
В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват.
В тази нощ демоните лунни, часовници
преспиват и душите с крясък се продават.
И езичен вятър кладите разпалва, не вкусил
плът нетленна.
Като Енох в слънчев облак да се скрия,
че тръните са взели младостта ми
безумна и невярна.
И свещичка пред амвона ни омайва,
че опрощение бурна съвест не преспива.
И прозорец с вятър ми нашепва:
-Виждал ли си книги до боклука-
съвсем стари, пожълтели и разпилени до болка?
-Виждал ли си онзи чудат клошар, с птици и цвете
в брадата?
Как с длани гълъбите храни, до последната трошичка.
-Виждал ли си, как с три монети гладът
любовта убива?
-Виждал ли си стар, мухлясъл хляб-раздробен
без съвест и крясък, между плъх и човек, между
куче и котка.
-Виждал ли си онази стара баба, как на гръб
скръбта си носи и живец си разстрелва?
В тази нощ луната не заспива, в оксиженен
плен небосвода раздира.
Лъчите се протягат лениво, в луминисцентен
блясък назад и еднакво.
Николай Василев
22.11.2020г
© Николай Василев All rights reserved.
