14.08.2023 г., 8:18 ч.

Hе навреме 

  Поезия » Друга
223 2 10

Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.

За душата ми вече тесен е,
този дом – тъй голям за двама.
Търся клон – подходящ за бесене,
но смокини поне да няма.

И врабците ми знаят името,
тишината след мене бяга...
Сладко правя, подслаждам зимата
уж е август, а вън, на прага,

сняг вали, не е пух – тополите,
пожълтяха. А път зове ме.
Набери ми смокини, моля те,
зима иде... И не навреме...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На две преки от разума...
  • Живеем спокойно, разумно и просто... ах
  • Направих го, Иви. Следобяд. Че сутринта щеше да стане я кисело, я недай, Боже - отровно.
  • Пазя рецепта за хубаво домашно сладко от смокини, Наде! От баба.
    Все казваше( мир на праха и), че върви с усмивка. И с палачинки.🙂
    Пък който иска да изтърве от удоволствието да ги опита, нека си търси въже. И повечко сапун..., да не стане гаф. И евтиния върши работа.😉 Зимата така или иначе, все ще потропа на прага. Важно е да устискаме до пролетта. Неминуема е.
    Поздрав, мила! ❤️
  • Благодаря, Пепс!
  • Наде! 😍 И коментарите ми харесаха!
  • Светле, Ники,благодаря ви. Аз - никого, Вики. 🙂 Когато на съпруга ми нещо не му се получава, или е ядосан винаги казва:
    - "Ще се обеся"!
    Измърморва го мимоходом, а аз го изчаквам да излезе и си умирам от смях. Ако го видиш, ще разбереш, че това няма как да стане. Само дето сутринта не ми беше смешно.
  • Много познати усещания, и аз се оглеждам вече все по-често за узрели смокини, сякаш си събирам парченца лято. 🌰
  • При теб е винаги различно, Наде!💗💗💗
  • И кого искаш да обесиш!? Всичко си е с времето и мястото, та дори и тези настроения.
Предложения
: ??:??