Hе навреме
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е,
този дом – тъй голям за двама.
Търся клон – подходящ за бесене,
но смокини поне да няма.
И врабците ми знаят името,
тишината след мене бяга...
Сладко правя, подслаждам зимата
уж е август, а вън, на прага,
сняг вали, не е пух – тополите,
пожълтяха. А път зове ме.
Набери ми смокини, моля те,
зима иде... И не навреме...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
