Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
30.12.2021 г., 19:46 ч.

Hе стига захарта 

  Поезия » Друга
598 7 13

А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,

а свикнала съм уж на студ и пек,
отдавна уж сърцето се пресели,
а идва ми да хвана път нелек
и да се върна в роднните предели.

Там вдън горите тръпне горд елен,
с копитце лед по изворче разбива.
Хей, запази и глътчица за мен,
балканска, ледена вода. И жива.

Знам тъй въртиш се по окръжност май,
ти хамстер в клетка, мой живот, обаче,
поседна ли на чаша липов чай,
не стига захарта. И ми се плаче.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като плевел съм, Вале - жилав и неизтребим. Раста навсякъде. Просто моментно състояние. Благодаря ти, за хубавия коментар!
  • Не плачи за нещата отминали! Той живота така устроен е! И Балкан и ели и елени...и пътечки от студ заледени - тях ще ги има, дори и след нас! Захарта замени я със мед от поляните де са пред теб! Набери си шишарки от близка елха! Намери си пътечка във близка гора и спомни си онази в коят си била!
  • Прегръщам те, Наде ❤️
  • Знам, миличка, знам. Усмихни се! Въпреки. Гуш!
  • Този стих е толкова близо до мен... ти знаеш...
  • Усмихната съм и сега, мили приятели. Вадя се, за косата. Барон фон Мюнхаузен пред мен не важи. Благодаря ви!
  • Финалът!!!
  • И мен натъжи! Но сълзите пречистват! Сигурен съм, че всички Откровенци в 24 часа, ще се усмихнат на Новата година, в това число и ти. Наздраве и весела Нова година, Наде!
  • Наде, идвай си за празника и се зареди с "жива" вода!
  • Всички наопаки - аз - на терсене. Дойдат ли празници... Благодаря ви!
  • Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме... Тази идея срещам напоследък у много автори.
  • Наде, отново си прекрасна! И тази носталгия колко ми е позната... 💟
  • Носталгията явно те натиснала, Наде! Натъжи ме!
Предложения
: ??:??