Hе стига захарта
А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,
а свикнала съм уж на студ и пек,
отдавна уж сърцето се пресели,
а идва ми да хвана път нелек
и да се върна в роднните предели.
Там вдън горите тръпне горд елен,
с копитце лед по изворче разбива.
Хей, запази и глътчица за мен,
балканска, ледена вода. И жива.
Знам тъй въртиш се по окръжност май,
ти хамстер в клетка, мой живот, обаче,
поседна ли на чаша липов чай,
не стига захарта. И ми се плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
