Hе стига захарта
А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,
а свикнала съм уж на студ и пек,
отдавна уж сърцето се пресели,
а идва ми да хвана път нелек
и да се върна в роднните предели.
Там вдън горите тръпне горд елен,
с копитце лед по изворче разбива.
Хей, запази и глътчица за мен,
балканска, ледена вода. И жива.
Знам тъй въртиш се по окръжност май,
ти хамстер в клетка, мой живот, обаче,
поседна ли на чаша липов чай,
не стига захарта. И ми се плаче.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Като плевел съм, Вале - жилав и неизтребим. Раста навсякъде. Просто моментно състояние. Благодаря ти, за хубавия коментар!
-
Не плачи за нещата отминали! Той живота така устроен е! И Балкан и ели и елени...и пътечки от студ заледени - тях ще ги има, дори и след нас! Захарта замени я със мед от поляните де са пред теб! Набери си шишарки от близка елха! Намери си пътечка във близка гора и спомни си онази в коят си била!
-
Прегръщам те, Наде ❤️
-
Знам, миличка, знам. Усмихни се! Въпреки. Гуш!
-
Този стих е толкова близо до мен... ти знаеш...
-
Усмихната съм и сега, мили приятели. Вадя се, за косата. Барон фон Мюнхаузен пред мен не важи. Благодаря ви!
-
Финалът!!!
-
И мен натъжи! Но сълзите пречистват! Сигурен съм, че всички Откровенци в 24 часа, ще се усмихнат на Новата година, в това число и ти. Наздраве и весела Нова година, Наде!
-
Наде, идвай си за празника и се зареди с "жива" вода!
-
Всички наопаки - аз - на терсене. Дойдат ли празници... Благодаря ви!
-
Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме... Тази идея срещам напоследък у много автори.
-
Наде, отново си прекрасна! И тази носталгия колко ми е позната... 💟
-
Носталгията явно те натиснала, Наде! Натъжи ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
