Хергелета - мечти
Теб те няма, а аз все доизмислям
този вече отдавна изтъркан сюжет.
С хергелета - мечти да достигна
до очите ти с пламнал, залуднал копнеж.
И разрязвам с очите си облака.
Чакам онзи дъжд благодатен да плисне,
да окъпе в зелено моравата
и над нея протегне се пролетно слънце.
Не докосвам земята с копита
и летя ли, летя все над сиви мъгли
със щурия вятър, който все не ме пита
докъде ли ще стигна във ранни зори.
Теб те няма и немите пътища
оковани от студ са шушулчени пръчки.
Хергелета - мечти във просъница
доизмислят ми още пасища тучни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
