Българийо, ела към вишневи градини.
Страна на чудеса – издигана с години.
Отрече те другар, замина за чужбина.
Костюм и господар сияят в лимузина.
Дали е Аспарух целунал небесата?
Валят епохи – пух, облегнат на земята.
Молба на Никифора отеква в светлина.
Борбата е народна – за чест и свобода.
Дали и Симеон е стъпвал по росата?
От вихрен галеон изплувала дъгата –
непреходна и чиста, към робския ни гнет.
Душата му е писък… И що е то? Поет…
До тътена на Шипка и хаоса в Берлин,
размътено се сипят сълзи на исполин.
От изгрева в Крайова до днешни времена,
нагълтаха отрова порочните тела…
Остана без сърца родината ни мила!
Картина от тъга… Кога ще има сила?
За своите чеда е скрита тя зад края…
Ще дойде ли денят? Уви! И ще мечтаем…
© Димитър Драганов Всички права запазени