Българийо, ела към вишневи градини.
Страна на чудеса – издигана с години.
Отрече те другар, замина за чужбина.
Костюм и господар сияят в лимузина.
Дали е Аспарух целунал небесата?
Валят епохи – пух, облегнат на земята.
Молба на Никифора отеква в светлина.
Борбата е народна – за чест и свобода.
Дали и Симеон е стъпвал по росата?
От вихрен галеон изплувала дъгата –
непреходна и чиста, към робския ни гнет.
Душата му е писък… И що е то? Поет… ...