Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18078
Jun 27, 2022, 8:09 AM  

И хич недейте слуша на поета басните 

  Poetry » Civilian
310 7 13

И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава

 

ни носи всеки ден, все труден за обичане
и все по-тежки думи падат на откоси.
И всеки искрен порив скриват – неприличен е,
и гордата ни същност учи се да проси.

 

И лятото е прегоряло и опърпано,
но все ще хванем тен и хич да не ни пука.
Дори небето е прокъсано от дърпане,
живеем ден за ден... Орел и рак, и щука.

 

И хич недейте слуша на поета басните,
и само сгънати на две напред вървете...
Ще ви огъват те додето се напаснете,
а после - два на два и кръст... а, да и цвете...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Умните глави са рекли
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Poetry » Other
Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
  302  3  7 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прегръщам ви!
  • И на мен това "небе, прокъсано от дърпане" ми се запечата много силно в съзнанието, Наде! Идвам енти път да го чета. А тия сгънатите на две чак ме ядосаха, та се разписах и аз Права си за искрицата!
  • "...и все по-тежки думи падат на откоси.
    И всеки искрен порив скриват – неприличен е,
    и гордата ни същност учи се да проси."
    Възхищавам се на таланта ти, Наде!!! 💜
  • Значи само аз съм останала без мечти, изглежда. Наистина не виждам за какво мога да мечтая. Но приемам участта си.
  • Хубаво е да те гушкат, Деничке - Зорничке.💜 Пиши, Марийче, ще ме зарадваш. Не, Тони имаме и мечти, и стремежи, а времето... Никога не ни е било лесно, единственото важно е да съхраним искрицата в душите си. Най- прекрасното място се намира в душите и сърцата ни, Вале! Ах, ти мъдри ми сенсей, умееш да ме усмихваш. 🙂
  • Красиво и умно. И стихотворението също.
  • Възхищавам се на таланта ти!
    И се питам, дали пък прекрасното място, в което живееш, няма пръст в тази работа!?
  • Идва един период от живота, в който вече нямаме толкова мечти, стремежи, вече сме достигнали житейска мъдрост, която желаем да споделим. Дали на децата си, дали в стихове. Всички очакваме този край - смъртта. Тогава живеем ден за ден. А и това несегурно време... Имаше една постановка - "Носете си новите дрехи, момчета" - и момичета.
  • "Дори небето е прокъсано от дърпане" - ами така си е, всеки го дърпа към себе си, я за да се качи лесно на деветия му етаж, я да завие в него мечтата си, докато се излюпи!
    Ей такива мисли ме нападнаха, докато четях стихотворанието ти, Наде! Май пак се опитваш да ме вдъхновиш, момиче!
  • Прегръдка
  • Така е, Мини. Тц, Пепс - метла е - тунингована.
  • Откакто откри поетическия си талант, така забълва творба след творба, зареян някъде високо над всички на крилете на Пегас, ама толкова нависоко, че само той не виждаше, че не коня Пегас, а дрон е яхнал. 🥺
  • Така е, всички сме за там, затова носете си новите дреха, никой няма да бъде забравен!
Random works
: ??:??