23.09.2025 г., 7:22

И приказка – след мене да остане

205 1 0

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът  ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.

Прогледнали къртиците да бяха,
по-ясно би било от слънчев ден –
небе едничко – звездната ми стряха
и скитнически жребий отреден,

за тази, дето все в юмруче стиска,
сърцето си. Говори само в стих...
Доспехите с копринената ризка
и роклите така и не смених.

Поне си имам думите – имане,
Една луна – жълтица. Звезден прах.
И приказка – след мене да остане,
любов и дом, в които не  живях...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...