И приказка – след мене да остане

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът  ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.

Прогледнали къртиците да бяха,
по-ясно би било от слънчев ден –
небе едничко – звездната ми стряха
и скитнически жребий отреден,

за тази, дето все в юмруче стиска,
сърцето си. Говори само в стих...
Доспехите с копринената ризка
и роклите така и не смених.

Поне си имам думите – имане,
Една луна – жълтица. Звезден прах.
И приказка – след мене да остане,
любов и дом, в които не  живях...