arina-rus (Арина)
77 362
10.09.2014 г., 0:24 ч.

И ще останеш само... Пламък! 

  Поезия
901 0 3

И ще останеш само... Пламък!

 

Да те сравнявам? Мога. Но с какво?

(Такива като тебе се мечтаят...)

С древните картини, може би,

разкриващи блаженството на Рая...

Със светлина... и бликнала надежда,

(които мисля, не се слагат  в рамки...)

С притихналата сладост на премалата,

прокълнала през чувствената дрямка...

Сравнявам те с безкрая на небето,

с трепетното тупкане във ляво,

с въздух, който вдишвам жадно,

когато чувствам, че ми отмалява...

Описвам те, но думите не стигат.

Подобните са бледи отражения!

Напук на всички пречки и условия

реалността не крие се в сравнения.

Да те сравнявам? Мога! Само с Любовта!

Но сигурно и с нея не си равен!

Тежи, когато знам, че е така, но...

Ще забравя! Всичко ще забравя!

И ще останеш само... Пламък,

в душата ми готова да прощава,

за да сравнявам другите със тебе

през времето, което ми остава...

© Арина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И ще останеш само... Пламък,

    в душата ми готова да прощава,

    за да сравнявам другите със тебе

    през времето, което ми остава..."

    Хареса ми!Много!
  • Класически любовен стих, прочетох с удоволствие!
  • Думите ти се сториха ужасно близки и познати на влюбеното ми сърце! Поклон пред чистата ти обич!
Предложения
: ??:??