И ще останеш само... Пламък!
И ще останеш само... Пламък!
Да те сравнявам? Мога. Но с какво?
(Такива като тебе се мечтаят...)
С древните картини, може би,
разкриващи блаженството на Рая...
Със светлина... и бликнала надежда,
(които мисля, не се слагат в рамки...)
С притихналата сладост на премалата,
прокълнала през чувствената дрямка...
Сравнявам те с безкрая на небето,
с трепетното тупкане във ляво,
с въздух, който вдишвам жадно,
когато чувствам, че ми отмалява...
Описвам те, но думите не стигат.
Подобните са бледи отражения!
Напук на всички пречки и условия
реалността не крие се в сравнения.
Да те сравнявам? Мога! Само с Любовта!
Но сигурно и с нея не си равен!
Тежи, когато знам, че е така, но...
Ще забравя! Всичко ще забравя!
И ще останеш само... Пламък,
в душата ми готова да прощава,
за да сравнявам другите със тебе
през времето, което ми остава...
© Арина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Класически любовен стих, прочетох с удоволствие!
-
Думите ти се сториха ужасно близки и познати на влюбеното ми сърце! Поклон пред чистата ти обич!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в душата ми готова да прощава,
за да сравнявам другите със тебе
през времето, което ми остава..."
Хареса ми!Много!