И ще останеш само... Пламък!
И ще останеш само... Пламък!
Да те сравнявам? Мога. Но с какво?
(Такива като тебе се мечтаят...)
С древните картини, може би,
разкриващи блаженството на Рая...
Със светлина... и бликнала надежда,
(които мисля, не се слагат в рамки...)
С притихналата сладост на премалата,
прокълнала през чувствената дрямка...
Сравнявам те с безкрая на небето,
с трепетното тупкане във ляво,
с въздух, който вдишвам жадно,
когато чувствам, че ми отмалява...
Описвам те, но думите не стигат.
Подобните са бледи отражения!
Напук на всички пречки и условия
реалността не крие се в сравнения.
Да те сравнявам? Мога! Само с Любовта!
Но сигурно и с нея не си равен!
Тежи, когато знам, че е така, но...
Ще забравя! Всичко ще забравя!
И ще останеш само... Пламък,
в душата ми готова да прощава,
за да сравнявам другите със тебе
през времето, което ми остава...
© Арина All rights reserved.
