И щом принцесата измести Пепеляшка
И щом принцесата измести Пепеляшка
"Назад, назад, моме Калино"
Когато пожелая да съм нечия
измислям си гора непроходима
за да си струват болката и пречките
когато най-накрая я премина.
Когато пожелая да съм нечия
реката на табутата бушува
и вдига си вълните до небето,
но аз си знам, че пак ще я преплувам.
Когато пожелая да съм нечия
измислям си ръцете и очите ти,
и мястото където ще те срещна
за да остана с теб почти завинаги.
Напук на белега за притежание,
напук на всички клетви и прокоби.
Завинаги до тебе ще остана
До края на ръба... Или до гроба...
Завинаги обаче малко стряска,
че птиците във мен небето търсят
И щом принцесата измести Пепеляшка
развяват мислите ми бяла кърпа...
Тогава пожелавам да съм ничия...
Пришивам си крилете и отлитам.
Събличайки последното обичане
"Назад, назад" отново тананикам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
