И все пак...
Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки,
окъпани от слънце и от дъжд.
И търсех нещо в мене да засвети,
но пламъкът не тръгва отведнъж.
Мечтите ги оставих във полето,
не исках да ги нося все със мен.
Затрупано с емоции, сърцето
почиваше си в гаснещия ден.
Говореше ми нежно тишината,
но чувах в нея само твоя глас.
А нощем, щом погледнех към луната,
лика ти виждах. Гледах във захлас...
Опитах в планината да се скрия,
до върховете сини стигнах чак.
И всичкото това, за да открия,
че само с теб съм истински. Все пак...
На Диа
13.08.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
