13.08.2009 г., 20:18 ч.

И все пак... 

  Поезия » Любовна
1582 1 15

Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...

Пребродих днес планинските пътеки,
окъпани от слънце и от дъжд.
И търсех нещо в мене да засвети,
но пламъкът не тръгва отведнъж.

Мечтите ги оставих във полето,
не исках да ги нося все със мен.
Затрупано с емоции, сърцето
почиваше си в гаснещия ден.

Говореше ми нежно тишината,
но чувах в нея само твоя глас.
А нощем, щом погледнех към луната,
лика ти виждах. Гледах във захлас...

Опитах в планината да се скрия,
до върховете сини стигнах чак.
И всичкото това, за да открия,
че само с теб съм истински. Все пак...

 

 

На Диа

13.08.2009

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??