Aug 13, 2009, 8:18 PM

И все пак...

  Poetry » Love
1.9K 1 15

Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...

Пребродих днес планинските пътеки,
окъпани от слънце и от дъжд.
И търсех нещо в мене да засвети,
но пламъкът не тръгва отведнъж.

Мечтите ги оставих във полето,
не исках да ги нося все със мен.
Затрупано с емоции, сърцето
почиваше си в гаснещия ден.

Говореше ми нежно тишината,
но чувах в нея само твоя глас.
А нощем, щом погледнех към луната,
лика ти виждах. Гледах във захлас...

Опитах в планината да се скрия,
до върховете сини стигнах чак.
И всичкото това, за да открия,
че само с теб съм истински. Все пак...

 

 

На Диа

13.08.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...