30.05.2017 г., 13:06

Идете си

593 1 10

Безумна съм ! Различна съм!

Такава ме помнете.

С лъжите не свикнах.

Горда съм, да.

Защото съм боец достоен!

Безумна съм ! Хвърлям се в борба и огън!

На никого не приличам

И винаги успявам.

Боря се! Словата в куршуми превръщам.!

Безгранично мразя, обичам.

На кой ли приличам?

Бягах след другите самотна.

Но порасна моята вяра.

Лъжите най-сетне разбрах.

Дълго сърцето си измъчвах.

Изправих се! И всичко аз казах!

Идете си лъжеверци!

До мене нямате място!

В огън горете, както аз горях.

Сковах се от бедност,

а вие трупахте неизмерно богатство.

Вашите думи нищо не струват.

Времена, времена...

Никой от вас мечти и идеали не разбра.

Изпаднали сте в душевна старина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Особено съм щастлива от твоя коментар Благодаря Младен
  • Заклеймяващо послание. То е водоразделно за два диаметрално противоположни свята - този на лъжата и значи на Мамона, и този на истината и значи на Бога. Изборът в кой от двата да живеем си е само наш. Радвам се, че си направила своя позитивен избор, Йонка!
  • Благодаря т ви Вили И Влади за коментара
  • Браво, Йонка. Ти си една силна и горда жена, дойстойна за уважение.
    Прибирам си го в любими. Поздрави.
  • Хубав стих, Йонче! бъди такава каквато си!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...