30.05.2017 г., 13:06

Идете си

595 1 10

Безумна съм ! Различна съм!

Такава ме помнете.

С лъжите не свикнах.

Горда съм, да.

Защото съм боец достоен!

Безумна съм ! Хвърлям се в борба и огън!

На никого не приличам

И винаги успявам.

Боря се! Словата в куршуми превръщам.!

Безгранично мразя, обичам.

На кой ли приличам?

Бягах след другите самотна.

Но порасна моята вяра.

Лъжите най-сетне разбрах.

Дълго сърцето си измъчвах.

Изправих се! И всичко аз казах!

Идете си лъжеверци!

До мене нямате място!

В огън горете, както аз горях.

Сковах се от бедност,

а вие трупахте неизмерно богатство.

Вашите думи нищо не струват.

Времена, времена...

Никой от вас мечти и идеали не разбра.

Изпаднали сте в душевна старина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Особено съм щастлива от твоя коментар Благодаря Младен
  • Заклеймяващо послание. То е водоразделно за два диаметрално противоположни свята - този на лъжата и значи на Мамона, и този на истината и значи на Бога. Изборът в кой от двата да живеем си е само наш. Радвам се, че си направила своя позитивен избор, Йонка!
  • Благодаря т ви Вили И Влади за коментара
  • Браво, Йонка. Ти си една силна и горда жена, дойстойна за уважение.
    Прибирам си го в любими. Поздрави.
  • Хубав стих, Йонче! бъди такава каквато си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...