30.05.2017 г., 13:06

Идете си

599 1 10

Безумна съм ! Различна съм!

Такава ме помнете.

С лъжите не свикнах.

Горда съм, да.

Защото съм боец достоен!

Безумна съм ! Хвърлям се в борба и огън!

На никого не приличам

И винаги успявам.

Боря се! Словата в куршуми превръщам.!

Безгранично мразя, обичам.

На кой ли приличам?

Бягах след другите самотна.

Но порасна моята вяра.

Лъжите най-сетне разбрах.

Дълго сърцето си измъчвах.

Изправих се! И всичко аз казах!

Идете си лъжеверци!

До мене нямате място!

В огън горете, както аз горях.

Сковах се от бедност,

а вие трупахте неизмерно богатство.

Вашите думи нищо не струват.

Времена, времена...

Никой от вас мечти и идеали не разбра.

Изпаднали сте в душевна старина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Особено съм щастлива от твоя коментар Благодаря Младен
  • Заклеймяващо послание. То е водоразделно за два диаметрално противоположни свята - този на лъжата и значи на Мамона, и този на истината и значи на Бога. Изборът в кой от двата да живеем си е само наш. Радвам се, че си направила своя позитивен избор, Йонка!
  • Благодаря т ви Вили И Влади за коментара
  • Браво, Йонка. Ти си една силна и горда жена, дойстойна за уважение.
    Прибирам си го в любими. Поздрави.
  • Хубав стих, Йонче! бъди такава каквато си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...