3.10.2023 г., 16:32

Илюзия

704 4 13

           С живота сме в разпра,

           но ти не разбирай,

           че мразя живота.

 

                   "Вяра" - Никола Вапцаров

 

Дори не зная в разпра ли сме още,

живеем го, но тъй - през куп за грош.

За някой по-добър, за друг по-лош

живота ден след ден прилежно пощим.

 

Кристалната ти вяра, че ще бъде

той светъл утре и дори щастлив

илюзия е със секретен гриф:

"Лекарство за наивници!" Присъда!

 

Отдавна знаем - ако нямаш вяра

и с трудности се бориш всеки ден,

от тях ще бъдеш скоро победен.

Велика истина е, много стара.

 

Написа ти в последния си час:

"Борбата е безмилостно жестока".

Калъпче вяра – изветряла стока –

безочливи продават между нас.

 

Опитваме се като със сапун

от кал да чистим твоята надежда.

Но тя все по-далечна ни изглежда –

прегърбена е вече и с бастун.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, какъв коментар си ми оставил!!! Много ти благодаря, Момчиле, но журито на Вапцаров конкурс не ме включи в наградените, а само в номинираните. Приемам коментара ти като награда!🙏😍
  • Разкошество ! Да бе жив - Никола щеше да покрие с целувките си дясната ти ръка !
  • Благодаря ти, Таничка!😍
  • Поздрави за чудесния стих!
  • Днес имам затруднения пак с интернета и ще ви кажа само благодаря, приятели!🥰👍

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...