Имената не отместват планини

Поезия

1K 7 5

Имената не отместват планини.

Ето - твоето име например.

Или на другите, които не познавам.

Две очи не могат да стопят леда

от вечността на спомени извиращ...

Във полусън те назовавам

и дъжд настойчиво барабани.

Една муха с разкъсани крилца

се удря във стъклата

на две оголени стени...

Очите й не виждам. Все едно. -

Имената не отместват планини.

И стреснал се

напипвам с пръсти паяжина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

"Имената не отместват планини."

Обаче мислите... Те могат всичко.
Подтикват към злини и добрини.
И учат планините да обичат...

2022-09-09T01:56:48+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хубаво стихотворение си споделил с нас, Младен. Много е мъдро и смислено, прочетох с наслада!

2022-09-08T12:51:36+03:00
генек (Георги Коновски)

Строго поучително и усмирително.

2022-09-08T11:43:48+03:00
ljubomira (Любомира)

Хубаво! Разкъсай паяжината и измий прозорците.

2022-09-08T09:45:01+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Усетих накрая и аз чувствата си, оплетени в паяжината на поантата. Има какво да ни каже и това твое стихотворение, Младене. А планините се отместват единствено с постоянство.

2022-09-08T08:58:33+03:00