26.03.2017 г., 14:13

Импресия

1.1K 1 0

Слънце уморено се прокрадва,

пристъпват бледите лъчи,

в симфония на закъсняла сватба

прощална музика звучи.

 

Ятата-шафери отлитат,

чака ги незнаен път,

земя потръпва в хлад покрита,

червено-жълти багри се редят.

 

Гори шептят със тъжна песен,

коси развява жълтата трева,

горчиви сълзи лее остаряващата есен

по изгубената синева.

 

Облаци като последни гости

озъртат се над опустяващата шир,

в далекото крила разперва мостът

по който заминава поваления кумир.

 

Последните спокойни дни

и после пак ще почне буря,

път на нощи без луни

и нова ярост на живота труден.

 

Лъчи угасват в хоризонта,

заровени под тържествуващия мрак,

проблясък трепва наранен

в борба със лепкавия злак.

 

За сбогом шумолят листата,

поемат своя път без ред,

зимна колесница от далечината

подема вихъра със снежния напев...

 

гр. София, 02.03.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...