Слънце уморено се прокрадва,

пристъпват бледите лъчи,

в симфония на закъсняла сватба

прощална музика звучи.

Ятата-шафери отлитат,

чака ги незнаен път,

земя потръпва в хлад покрита,

червено-жълти багри се редят.

Гори шептят със тъжна песен,

коси развява жълтата трева,

горчиви сълзи лее остаряващата есен

по изгубената синева.

Облаци като последни гости

озъртат се над опустяващата шир,

в далекото крила разперва мостът

по който заминава поваления кумир.

Последните спокойни дни

и после пак ще почне буря,

път на нощи без луни

и нова ярост на живота труден.

Лъчи угасват в хоризонта,

заровени под тържествуващия мрак,

проблясък трепва наранен

в борба със лепкавия злак.

За сбогом шумолят листата,

поемат своя път без ред,

зимна колесница от далечината

подема вихъра със снежния напев...

гр. София, 02.03.2016 г.