19.12.2013 г., 21:07  

Инспирирано от Единствената

1.2K 3 8

                                                                            

                                                   
Проникваш в сърцето ми -

сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.

Открехват се бавно тежките порти...

безшумно пристъпваш -
среднощен крадец.

И там - зад пердето,

проблясва камата
за удар невидим в гръдния кош.


Така ще живея щастлив,

докогато
изтеглиш от мене
фаталния нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ирен 5 и Йоана!
  • !
  • !!!
  • Искам да благодаря на всички ви, скъпи приятели и в предверието на Коледа да ви пожелая да сте живи, здрави и щастливи, а тъгата да ви служи само, за да пишете красиви стихове, защото: "Щастието се живее, а мъката се изживява!" /Мисана/

    Благодарност, най-искрена от мен, на: Миночка Митева, Санвали, Рада Димова, Герда Гердисима, Дани Сулакова и Елица Ангелова.

    Искрено ваш: Младен Мисана

    П.С.Изреждането следва единствено хронологията на постъпилите коментари, а не някакви мои приоритети.
  • Такава е тя,любовта,пронизва ни като с нож,но се срастваме с болката и ни е хубаво...хубаво!Прекрасно стихо!Весели празници!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...