19.12.2013 г., 21:07 ч.  

Инспирирано от Единствената 

  Поезия » Любовна
925 3 8

                                                                            

                                                   
Проникваш в сърцето ми -

сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.

Открехват се бавно тежките порти...

безшумно пристъпваш -
среднощен крадец.

И там - зад пердето,

проблясва камата
за удар невидим в гръдния кош.


Така ще живея щастлив,

докогато
изтеглиш от мене
фаталния нож.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Ирен 5 и Йоана!
  • !
  • !!!
  • Искам да благодаря на всички ви, скъпи приятели и в предверието на Коледа да ви пожелая да сте живи, здрави и щастливи, а тъгата да ви служи само, за да пишете красиви стихове, защото: "Щастието се живее, а мъката се изживява!" /Мисана/

    Благодарност, най-искрена от мен, на: Миночка Митева, Санвали, Рада Димова, Герда Гердисима, Дани Сулакова и Елица Ангелова.

    Искрено ваш: Младен Мисана

    П.С.Изреждането следва единствено хронологията на постъпилите коментари, а не някакви мои приоритети.
  • Такава е тя,любовта,пронизва ни като с нож,но се срастваме с болката и ни е хубаво...хубаво!Прекрасно стихо!Весели празници!
  • Поздрав и от мен, Младен и за вдъхновителката!
  • Поздравления!
  • Всяка нова любов се възприема като най-голяма и единствена.
    А болката неизменно съпътства това чувство.

    Този силен метафоричен стих е едно от твоите върховни творчески постижения, Мисана.
    За което ти благодаря и поздравявам.

    Много щастливи предпразнични случвания за теб!
Предложения
: ??:??