Dec 19, 2013, 9:07 PM  

Инспирирано от Единствената

  Poetry » Love
1.2K 3 8

                                                                            

                                                   
Проникваш в сърцето ми -

сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.

Открехват се бавно тежките порти...

безшумно пристъпваш -
среднощен крадец.

И там - зад пердето,

проблясва камата
за удар невидим в гръдния кош.


Така ще живея щастлив,

докогато
изтеглиш от мене
фаталния нож.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Ирен 5 и Йоана!
  • !
  • !!!
  • Искам да благодаря на всички ви, скъпи приятели и в предверието на Коледа да ви пожелая да сте живи, здрави и щастливи, а тъгата да ви служи само, за да пишете красиви стихове, защото: "Щастието се живее, а мъката се изживява!" /Мисана/

    Благодарност, най-искрена от мен, на: Миночка Митева, Санвали, Рада Димова, Герда Гердисима, Дани Сулакова и Елица Ангелова.

    Искрено ваш: Младен Мисана

    П.С.Изреждането следва единствено хронологията на постъпилите коментари, а не някакви мои приоритети.
  • Такава е тя,любовта,пронизва ни като с нож,но се срастваме с болката и ни е хубаво...хубаво!Прекрасно стихо!Весели празници!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...