5.08.2014 г., 23:07

История за шарани

653 0 14

 

 

 

     ИСТОРИЯ ЗА ШАРАНИ

 

Шарани по петнайсет килограма

реката Скът не може да отгледа.

Опитват се отново чрез измама

да кажат, че народът кривоглед е.

 

"В страха ви тези риби ви се виждат

големи като лодка на спасител!"

Обрекохте ни, а сега обиждате...

Защо ли пак сме жертва изкупителна?

 

Без отговор във Мизия ще рухват

една след друга къщите заляти.

Не си виновен, облако ле пухкав,

а господата с калните заплати!

 

 

04.08.2014г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълчо самотен, и аз ще кажа " да не превръщаме трагедията в сензация", а да потърсим начин да помогнем на страдащите безутешни хора, загубили с къщите си и минало, и бъдеще...
  • Няма да изчисляваме обема на водата, има си хора за това.
    Беше съобщено в сутришната новинарска емисия на телевизия "Нова".
    Благодаря и на двама ви за мъжкото включване!
  • Ако беше казала благоухан пъпеш, щях да се съглася. Но да ме обиждаш на диня = на женски род... Ни моа гу преживея... Съкрушавам се от мъка... Ама - сам виновен, като се навирам в женско парти!
  • Радвам се, че чу и реагира на звука на камбаната, Доче!
    Прегръщам те с благодарност!
  • Като камбана си!Веднага реагираш
    на сенките деня ни що почернят.
    От мене също поздрав за позицията.
    Дано!Дай Боже, слепите прогледнат!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...