Izumrudkata (Катя)
290 3762
11.08.2022 г., 8:35 ч.

Изгубих се 

  Поезия » Друга
489 3 8

Изгубих се...отдавна се изгубих

в планината и живота непристъпен

сред глутница от кръвожадни вълци

дебнещи в засада - забиващи острите

си зъби право в душата - бяла...

Кървяха сетивата ми от пошлост,

незаслужени обиди, клевети, омраза...

А, аз раздадох без остатък

и последната си бяла риза!
Показах душата си на показ

в написаните ръкописи, записани

в летописа на живота...

за битките с мрака и за болката

за истините заключени с вериги

за любовта ми към живота

и за надеждата...

Но все така оставам чужда -

дошла от далечна звездна система.

Заглъхва тишината и е тъмно...

а тръните разкъсват фината обвивка

и капчици - гореща кръв

издайници на звездното -

космическо начало...

привличат глутницата...!

Нападат неочаквано, зловещо,

разкъсват с ярост и оставят

люти рани, най - вече в душата.

И звездни атоми навред се ронят -

и правят ярък път - към новата златна ера...

Дали ще се спася...?...Дали ще оцелея...?

В този хищен свят, отмиращ и опасен!

И само тихо в тишината - риданието ми

като вик отеква...Коя съм аз...?

И защо съм тука...? Нима забравих звездната си мисия?!

 

Сега застанала съм на ръба на времето

и очаквам чудно приказно вълшебство

за скока звезден на мислите и на мечтите

и за новото вълшебно измерение, което ме очаква.

А любовта с крилца на ангел ме докосва -

опазих със достойнство - човешките си ценности...

Сега блестят в нощта седефно и фар са във времената

на безкрайната, Вселена...!

 

22.07.2022г

Катя Джамова

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??