Изгубих се
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла...
Кървяха сетивата ми от пошлост,
незаслужени обиди, клевети, омраза...
А, аз раздадох без остатък
и последната си бяла риза!
Показах душата си на показ
в написаните ръкописи, записани
в летописа на живота...
за битките с мрака и за болката
за истините заключени с вериги
за любовта ми към живота
и за надеждата...
Но все така оставам чужда -
дошла от далечна звездна система.
Заглъхва тишината и е тъмно...
а тръните разкъсват фината обвивка
и капчици - гореща кръв
издайници на звездното -
космическо начало...
привличат глутницата...!
Нападат неочаквано, зловещо,
разкъсват с ярост и оставят
люти рани, най - вече в душата.
И звездни атоми навред се ронят -
и правят ярък път - към новата златна ера...
Дали ще се спася...?...Дали ще оцелея...?
В този хищен свят, отмиращ и опасен!
И само тихо в тишината - риданието ми
като вик отеква...Коя съм аз...?
И защо съм тука...? Нима забравих звездната си мисия?!
Сега застанала съм на ръба на времето
и очаквам чудно приказно вълшебство
за скока звезден на мислите и на мечтите
и за новото вълшебно измерение, което ме очаква.
А любовта с крилца на ангел ме докосва -
опазих със достойнство - човешките си ценности...
Сега блестят в нощта седефно и фар са във времената
на безкрайната, Вселена...!
22.07.2022г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
