B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
29.11.2011 г., 20:26 ч.

Измълчи ме 

  Поезия
3959 4 56

Измълчи ме

 

Този дъжд от целувки с аромата на мъж,

грях разлива по твоето тяло.

Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,

той започваше пак отначало.

 

Капят багрено топли разцъфтелите вопли,

по небето се стичат дъги,

а телата ни мокри искат още и още...

още миг светлина да вали.

 

Пеят птици от рая, но къде съм не зная,

няма бог, няма хора дори,

ала теб щом те има, друго аз не желая -

да съм извор на твоите дни.

 

Кацат жадните клепки, мигли вият решетки,

упоени красиви очи,

пеперудено пърхат, глътка въздух потрепва

и отлита едно „замълчи“.

 

Не ме викай по име, със любов измълчи ме,

аз не искам да спра да валя...

и притворила устни целуни ме изкусно,

както жажда целува вода.

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??