Измълчи ме
Измълчи ме
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало.
Капят багрено топли разцъфтелите вопли,
по небето се стичат дъги,
а телата ни мокри искат още и още...
още миг светлина да вали.
Пеят птици от рая, но къде съм не зная,
няма бог, няма хора дори,
ала теб щом те има, друго аз не желая -
да съм извор на твоите дни.
Кацат жадните клепки, мигли вият решетки,
упоени красиви очи,
пеперудено пърхат, глътка въздух потрепва
и отлита едно „замълчи“.
Не ме викай по име, със любов измълчи ме,
аз не искам да спра да валя...
и притворила устни целуни ме изкусно,
както жажда целува вода.
© Борис Борисов All rights reserved.
