Изненада с Червената шапка
От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора,
една - Червена шапка той подуши.
Затича се по прясната следа,
решен през този ден да се отпуши.
С наведен нос и щръкнали уши
вълкът настигна - бедното момиче.
Изпъчи мигом, вълчите гърди,
и взе пред него тихичко да срича:
- Ти, сладко мое… приказно дете,
къде така из горските дерета!
Не искаш ли да седнем… насаме,
за да ти видя белите крачета?
Аз мога с теб… да правя чудеса;
да ти платя, цял час да те обичам!
Да стигна с теб, омайни небеса!
Във обич и любов да ти се вричам!
А мацето, пред Вълчо се поспря,
и без да дава вид, че се преструва,
покани го във тях на веселба;
със баба й, в дома й да празнуват!
За тази цел, тя даде на вълка
адрес на малка къщичка в гората,
където той да дойде вечерта
с кашон винО и маска на главата.
И Вълчо, като точен кавалер,
прие веднага - вкусната покана.
Облече се, като богат банкер
и щипна двеста евро от буркана.
А вечерта, купонът се разви
почти като в известната легенда;
вълкът, ужасно много се напи,
но с бабата в леглото той не легна!
Наместо туй, извади сто евра,
и с мацката си легнаха в кревата!
И от този ден, във гъстата гора,
Вълчо се прости… със самотата!
Юри Йовев
юни 2025 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
