Сърцето ми мълчеше упоено
от аромата мускусен на мъж.
Тялото ми си оставаше студено.
Душата ми простена изведнъж.
Ръцете му се впиха в моите ръце,
а устните му ме захапаха жестоко.
Болката, изписана на моето лице,
с вина се смеси и ме мъчи неуморно.
А онзи, другият, добрият - спи.
Дано не разбере за мойта изневяра.
Дано остане със затворени очи.
Без него аз не знам какво да правя...
© Надежда Кръстева Всички права запазени