19.02.2012 г., 14:21 ч.

Изневяра 

  Поезия » Любовна
5.0 (2)
925 1 0
Сърцето ми мълчеше упоено
от аромата мускусен на мъж.
Тялото ми си оставаше студено.
Душата ми простена изведнъж.
Ръцете му се впиха в моите ръце,
а устните му ме захапаха жестоко.
Болката, изписана на моето лице,
с вина се смеси и ме мъчи неуморно.
А онзи, другият, добрият - спи.
Дано не разбере за мойта изневяра.
Дано остане със затворени очи.
Без него аз не знам какво да правя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Предложения
  • Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...
  • Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...

Още произведения »