19.02.2012 г., 14:21

Изневяра

1.1K 1 0

Сърцето ми мълчеше упоено

от аромата мускусен на мъж.

Тялото ми си оставаше студено.

Душата ми простена изведнъж.

Ръцете му се впиха в моите ръце, 

а устните му ме захапаха жестоко.

Болката, изписана на моето лице,

с вина се смеси и ме мъчи неуморно. 

А онзи, другият, добрият - спи. 

Дано не разбере за мойта изневяра.

Дано остане със затворени очи.

Без него аз не знам какво да правя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...