Сърцето ми мълчеше упоено
от аромата мускусен на мъж.
Тялото ми си оставаше студено.
Душата ми простена изведнъж.
Ръцете му се впиха в моите ръце,
а устните му ме захапаха жестоко.
Болката, изписана на моето лице,
с вина се смеси и ме мъчи неуморно.
А онзи, другият, добрият - спи.
Дано не разбере за мойта изневяра.
Дано остане със затворени очи.
Без него аз не знам какво да правя...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
