16.01.2008 г., 16:59

Изневяра

1K 0 15
                ИЗНЕВЯРА

Защо погуби истинската обич?
Защо удари ме в лицето с бич?
Нима заслужих аз такава орис?
Нима си бил в живота си артист?

Защо приятелски не ми го каза,
а трябваше от други да го знам?
Защо поне със намек не подсказа,
че истински желаеш да си сам?

Навярно съм за тебе недостойна,
защото те обичах истински?!
Навярно другата - с усмивка двойна
със всичко липсващо ще те дари.

За хората недей да мислиш, скъпи!
Щом нещо силно искаш, го вземи!
Сърцето ми със болка ще отстъпи,
но пък нали щастлив ще бъдеш ти!

Върви към нея с бързи, силни стъпки
и не поглеждай никога назад!
Сърцето болно, крехко, с едри кръпки
ще окова във крепостен палат.

Макар и наранена, със достойнство
ще тръгна по трънливия си път.
И ще преглътна твойто тайно двойнство,
за мен приятел ще си вечно скъп!

Безмълвно ще отворя и ще тръгна.
Не ме изпращай - просто замълчи!
Във мислите си тъжно ще въздъхна,
а ти ще кажеш мислено: "Прости!"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинска обич прозира от болката в стиха ти!Малко хора са способни на такава безкористна любов,без да мислят за себе си дори.Така е...обичаш ли,щастието на любимия човек сякаш е по-важно от твоето собствено!Много,много ме трогна!
  • Много тъжно, много истинско и много силно!
    Браво и от мен!
  • Силна си!
  • Прекрасно е! Жестока идея! Браво!
  • Кофти работа, но пък стиха е страхотен!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...