Изневяра
ИЗНЕВЯРА
Защо погуби истинската обич?
Защо удари ме в лицето с бич?
Нима заслужих аз такава орис?
Нима си бил в живота си артист?
Защо приятелски не ми го каза,
а трябваше от други да го знам?
Защо поне със намек не подсказа,
че истински желаеш да си сам?
Навярно съм за тебе недостойна,
защото те обичах истински?!
Навярно другата - с усмивка двойна
със всичко липсващо ще те дари.
За хората недей да мислиш, скъпи!
Щом нещо силно искаш, го вземи!
Сърцето ми със болка ще отстъпи,
но пък нали щастлив ще бъдеш ти!
Върви към нея с бързи, силни стъпки
и не поглеждай никога назад!
Сърцето болно, крехко, с едри кръпки
ще окова във крепостен палат.
Макар и наранена, със достойнство
ще тръгна по трънливия си път.
И ще преглътна твойто тайно двойнство,
за мен приятел ще си вечно скъп!
Безмълвно ще отворя и ще тръгна.
Не ме изпращай - просто замълчи!
Във мислите си тъжно ще въздъхна,
а ти ще кажеш мислено: "Прости!"...
Защо погуби истинската обич?
Защо удари ме в лицето с бич?
Нима заслужих аз такава орис?
Нима си бил в живота си артист?
Защо приятелски не ми го каза,
а трябваше от други да го знам?
Защо поне със намек не подсказа,
че истински желаеш да си сам?
Навярно съм за тебе недостойна,
защото те обичах истински?!
Навярно другата - с усмивка двойна
със всичко липсващо ще те дари.
За хората недей да мислиш, скъпи!
Щом нещо силно искаш, го вземи!
Сърцето ми със болка ще отстъпи,
но пък нали щастлив ще бъдеш ти!
Върви към нея с бързи, силни стъпки
и не поглеждай никога назад!
Сърцето болно, крехко, с едри кръпки
ще окова във крепостен палат.
Макар и наранена, със достойнство
ще тръгна по трънливия си път.
И ще преглътна твойто тайно двойнство,
за мен приятел ще си вечно скъп!
Безмълвно ще отворя и ще тръгна.
Не ме изпращай - просто замълчи!
Във мислите си тъжно ще въздъхна,
а ти ще кажеш мислено: "Прости!"...
© Наташа Басарова All rights reserved.
