Изоставена птица
Момиче, разплачи мечтите си,
люлей тъгата, трупана в сърцето.
Сълзите им са тежка истина,
сърцето им е честно.
Пороите напиват гроздето
за мрачни и прегърбени момчета
и танца ти преследват зорко
очите сини и човечни.
Небето капе от очите ти -
не чакай някой да разбира.
Поливай розите с бодлите
и птиците с гласа окриляй
в прозрачния им полет.
Подай ръцете да ти гледат.
Пътеките им са спокойни,
макар и вятърът им леден
косите ти да разпилява
в горещи тъмни мисли.
Очите затвори и вярвай:
любимият ти още скита.
Богиньо, отвори душата си,
в студеното им се усмихвай...
В гората намери шишарка,
нашарена от нечий смисъл.
В морето намери вълничка,
вълнувана от нечий поглед.
Недей да мръзнеш сам-самичка
из леден спомен недокоснат...
С копнежен взор завихряй вяра
в студените сърца на вечността.
Твоят Той не би те изоставил,
думите ти са безмълвна карта.
В звездния си сън трепери.
Запей дъжда си неживян
в мечтите - камъчета речни,
перца на облаци и свян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
