2.01.2019 г., 16:25 ч.

Изоставена птица 

  Поезия
430 8 6

 

Момиче, разплачи мечтите си, 

люлей тъгата, трупана в сърцето. 

 

Сълзите им са тежка истина, 

сърцето им е честно. 

 

Пороите напиват гроздето 

за мрачни и прегърбени момчета 

 

и танца ти преследват зорко 

очите сини и човечни. 

 

Небето капе от очите ти - 

не чакай някой да разбира. 

 

Поливай розите с бодлите 

и птиците с гласа окриляй 

 

в прозрачния им полет. 

Подай ръцете да ти гледат. 

 

Пътеките им са спокойни, 

макар и вятърът им леден 

 

косите ти да разпилява 

в горещи тъмни мисли. 

 

Очите затвори и вярвай: 

любимият ти още скита. 

 

Богиньо, отвори душата си, 

в студеното им се усмихвай... 

 

В гората намери шишарка, 

нашарена от нечий смисъл. 

 

В морето намери вълничка, 

вълнувана от нечий поглед. 

 

Недей да мръзнеш сам-самичка 

из леден спомен недокоснат...

 

С копнежен взор завихряй вяра 

в студените сърца на вечността. 

 

Твоят Той не би те изоставил, 

думите ти са безмълвна карта. 

 

В звездния си сън трепери.

Запей дъжда си неживян 

 

в мечтите - камъчета речни, 

перца на облаци и свян.

 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз също се присъединявам и силно аплодирам! Поздравления и за много години!
  • Присъединявам се към мнението на преждекоментиралите, Йоана. Каквото и да кажа, ще звучи слабо и бледо на фона на написаното от теб. Личи си колко силно е изстрадано стихотворението ти - до мозъка на костите. Но трябва талант, за да се изведе на белия лист от дълбините на душата. А ти, без съмнение, го имаш! ЧНГ и нови образци на вдъхновено творчество ти желая + здраве, разбира се!
  • "В гората намери шишарка,

    нашарена от нечий смисъл."

    Браво!
  • Красива творба!Поздравления!
  • Поезия, която из мълчах,преглъщайки дълбоко стиховете в душата си.
    Благодаря за този разкош !
  • "Момиче,разплачи мечтите си,
    люлей тъгата,трупана в сърцето."
    Веднага грабва въображението на читателя; и останалите стихове идват по пътя на изповедното начало някак неусетно и затрогващо!
    Йоана, приеми моите почитания и сърдечни поздрави за хубавата поезия, която е изтъкана от личните ти преживявания!
Предложения
: ??:??