23.08.2015 г., 11:32

Изповед

869 0 1

Виждал съм хиляди очи...

Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...

Стени, които ме запазват силен за момент руши...

Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...

 

Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит...

Съзнанието трудно е да съсредоточи... Мъгла около мен е от цигареният дим... Мисълта блуждае...

И сякаш съм готов да се предам, унищожавайки у мене всеки левкоцит...

На болестта на всеки му известна... Любовта – това е!

 

Видял съм хиляди усмивки... Стоплен бях от милиони слънчеви лъчи...

Но истински да се усмихна ме накара тя, когато ме погледна...

И нещо вътрешно изкряска в онзи миг: “Замълчи!”...

Не спирай да се любуваш на таз’ картина ненагледна...

 

Поех отново въздух... Тежко!

Защото не е лесно да се носи на плещи такъв товар...

Главата рационално разсъждава, но сърце младежко...

Изтупва, като ценна вещ у магазинче на лихвар...

 

Сърце ли? Прегърнаха ме много хора през годините,

но сал един човек накара сърцето ми да бие толкоз’ учестено...

И непознато... Сякаш чуждо утрото е впримчвайки ме в тишините...

Защото само тя превърна сивото във оцветено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително нежна и дълбока изповед! Прочувствена! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...