23.08.2015 г., 11:32

Изповед

873 0 1

Виждал съм хиляди очи...

Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...

Стени, които ме запазват силен за момент руши...

Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...

 

Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит...

Съзнанието трудно е да съсредоточи... Мъгла около мен е от цигареният дим... Мисълта блуждае...

И сякаш съм готов да се предам, унищожавайки у мене всеки левкоцит...

На болестта на всеки му известна... Любовта – това е!

 

Видял съм хиляди усмивки... Стоплен бях от милиони слънчеви лъчи...

Но истински да се усмихна ме накара тя, когато ме погледна...

И нещо вътрешно изкряска в онзи миг: “Замълчи!”...

Не спирай да се любуваш на таз’ картина ненагледна...

 

Поех отново въздух... Тежко!

Защото не е лесно да се носи на плещи такъв товар...

Главата рационално разсъждава, но сърце младежко...

Изтупва, като ценна вещ у магазинче на лихвар...

 

Сърце ли? Прегърнаха ме много хора през годините,

но сал един човек накара сърцето ми да бие толкоз’ учестено...

И непознато... Сякаш чуждо утрото е впримчвайки ме в тишините...

Защото само тя превърна сивото във оцветено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително нежна и дълбока изповед! Прочувствена! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....