Marcek (Мария Чомакова)
45 116
12.01.2008 г., 16:30 ч.

Изповед на една кобила 

  Поезия
935 0 8

   Изповед на една кобила

 

 

На бремето яремът му се скъса,

в хамута зее празнота

и сякаш хващам с десет пръста

във тъмнината сива самота.

 

Да я обяздвам не умея,

че опърничава е тя

и с нея, ако днес се слея,

не ще да мога утре да летя.

 

В конюшните е тъмно и е празно.

Пустее вече моето место.

Душата ми - вампир във ясла,

копнее за самотното седло.

 

Подковите вменяват вечност,

а тишината - самота.

Къде сте вие, пасбища далечни,

ухаещи на свобода?

 

Навън, не зная - има нещо.

Навън сега светът шуми.

Едно седло, зеници -  пещи,

а във душата - две юзди...

 

Напред е пътят. Не лъжете!

Сама ще скоча в пропастта,

щом не намерих сили във нозете

да я надскоча досега.

 

 

© Мария Чомакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??