Изповед на една кобила

12.01.2008 г., 16:30 ч.

Поезия

1106 0 8

Изповед на една кобила
На бремето яремът му се скъса,
в хамута зее празнота
и сякаш хващам с десет пръста
във тъмнината сива самота.
Да я обяздвам не умея,
че опърничава е тя
и с нея, ако днес се слея,
не ще да мога утре да летя.
В конюшните е тъмно и е празно.
Пустее вече моето место.
Душата ми - вампир във ясла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изповед на една кобила

Искате да прочетете повече?

Предложения