Изповед на една кобила
На бремето яремът му се скъса,
в хамута зее празнота
и сякаш хващам с десет пръста
във тъмнината сива самота.
Да я обяздвам не умея,
че опърничава е тя
и с нея, ако днес се слея,
не ще да мога утре да летя.
В конюшните е тъмно и е празно.
Пустее вече моето место.
Душата ми - вампир във ясла, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up