Изтъкана от слънце бе моята душа,
но докосна я леденият вятър...
за скрежи, прикова я с леден дъх,
затихнала да чака, да прости...
и непростимите неща!
Омърси ни живота със своята неволя
и борбата ни всеки ден – как да оцелеем
и вече, не всичко е кристално чисто...
Изтъкана от лед се превърна моята душа,
вечно скитаща и бродеща в мрака
и макар, че със теб съм сега
се чувствам сиротно сама... ...