Изтъкана от лед
Изтъкана от слънце бе моята душа,
но докосна я леденият вятър...
за скрежи, прикова я с леден дъх,
затихнала да чака, да прости...
и непростимите неща!
Омърси ни живота със своята неволя
и борбата ни всеки ден – как да оцелеем
и вече, не всичко е кристално чисто...
Изтъкана от лед се превърна моята душа,
вечно скитаща и бродеща в мрака
и макар, че със теб съм сега
се чувствам сиротно сама...
И затворена в свой вълшебен свят,
протягам нежно аз ръка...
душата твоя искам да погаля,
погали и ти моята душа...
Докосни се до сърцето...
отключи със златен ключ –
заскрежената любов,
за да остана вечно с теб...
до последния си дъх
и във вечността...
И тогава един нов
вълшебен свят,
ще ни обгърне...
ще заблестят в небето –
хиляди звезди
и нощта в ден,
ще се превърне
и ледът от моята душа,
ще се стопи...
И всяка ледена сълза
в дъга ще се превърне,
ще съм простила
и непростимите неща...
Тогава изтъкани от слънце
и любов отново пак
ще се прегърнем,
за да останем,
за да ни има...
© Катя All rights reserved.
