ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
5.01.2016 г., 7:49 ч.

Извини, закъснях 

  Поезия » Любовна
594 0 5

Май дойде вереме да оправиме сметките.

Пак не изтеглих щастливо билетче.

Градът е безлюден, като изчеткан.

Само от гарата шуми издалече.

Всичките стихове спят непробудно.

В локви се давят мечтите ми тихо.

Време да пиша, ами е трудно.

Време за стихове, стихове, стихове...

Колко е тихо, колко без смях...

Луната пръска звезди на осколки.

Казваш ми тихо: - Извини, закъснях...

Ех, мила моя, знаеш ли колко...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тихо е. И красиво...
  • Каза го тихо, сякаш през девет земи,
    а звездите на медени капки се стичат
    заспалите локви ококорват очи
    стихът си призна, че тишината обича
    Здраве, вдъхновение и много мечти през Новата, Краси!
  • Нали е продумала... дори извинение.
    Много хубаво!
  • И на мен ми хареса! Щастлива Нова Година, Краси, на теб и на близките ти!
  • Много ми хареса, много! Щастлива година, приятелю!
Предложения
: ??:??