Jan 5, 2016, 7:49 AM

Извини, закъснях

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Май дойде вереме да оправиме сметките.

Пак не изтеглих щастливо билетче.

Градът е безлюден, като изчеткан.

Само от гарата шуми издалече.

Всичките стихове спят непробудно.

В локви се давят мечтите ми тихо.

Време да пиша, ами е трудно.

Време за стихове, стихове, стихове...

Колко е тихо, колко без смях...

Луната пръска звезди на осколки.

Казваш ми тихо: - Извини, закъснях...

Ех, мила моя, знаеш ли колко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тихо е. И красиво...
  • Каза го тихо, сякаш през девет земи,
    а звездите на медени капки се стичат
    заспалите локви ококорват очи
    стихът си призна, че тишината обича
    Здраве, вдъхновение и много мечти през Новата, Краси!
  • Нали е продумала... дори извинение.
    Много хубаво!
  • И на мен ми хареса! Щастлива Нова Година, Краси, на теб и на близките ти!
  • Много ми хареса, много! Щастлива година, приятелю!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...