Жена съм аз

10.06.2011 г., 13:25 ч.

Поезия » Друга

544 0 2

Понякога така жестоко удря

животът със железния си чук,

че ми се струва:

развилняла буря

изкъртва с корен стогодишен бук.

Жена съм аз, по-крехка и по-слаба,

(съдбата пестелива с нас била),

но в битките за въздуха,

за хляба,

закоравяха моите крила.

Воювах за простор на двете птички

и пазех ги от бури и беди,

те вече могат да летят

самички,

гнездата им дано са по-добри.

А аз, като отбрулено от хала

листо - обагрено от есента,

ще срещна свойта зима

побеляла,

преди да се сбогувам със света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.