Жена съм аз
Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук.
Жена съм аз, по-крехка и по-слаба,
(съдбата пестелива с нас била),
но в битките за въздуха,
за хляба,
закоравяха моите крила.
Воювах за простор на двете птички
и пазех ги от бури и беди,
те вече могат да летят
самички,
гнездата им дано са по-добри.
А аз, като отбрулено от хала
листо - обагрено от есента,
ще срещна свойта зима
побеляла,
преди да се сбогувам със света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
