Жена съм аз
Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук.
Жена съм аз, по-крехка и по-слаба,
(съдбата пестелива с нас била),
но в битките за въздуха,
за хляба,
закоравяха моите крила.
Воювах за простор на двете птички
и пазех ги от бури и беди,
те вече могат да летят
самички,
гнездата им дано са по-добри.
А аз, като отбрулено от хала
листо - обагрено от есента,
ще срещна свойта зима
побеляла,
преди да се сбогувам със света.
© Славка Любенова All rights reserved.
