Жената в мен вали, по чужди ноти.
Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите,
разбрала, с първи дъх страхът какво е.
Не се боя от дъжд и истината, голата,
невинността, дъгата - всичко мое.
Издигат се мостовете ми - разрушените,
под миглите дъгата пак наднича.
В реката ми набляга рязко на червеното
и жълтото, за златното момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
