Жените след теб
Дали ще обичат, не вярвам.
(Питам за тези след теб).
Ръцете, с които прегръщам
дали ще ги стискат, когато съм зле?!
Както го правеше.
Винаги и не ме предаде.
Като теб дали ще успеят,
да се преборят с дявола в мене?!
А дали ще са силни,
да ми помагат, когато съм слаб?!
На действия, а не на думи -
теб отдавна те признах!
Но не вярвам да са смели,
по пътя има препятствия и завои.
Онова, което изградихме с години,
нима ще оставиш други да рушат?!
Нека да чакат, жените след теб.
Очите ти за мен са най-красиви.
Сили намери докрай да прочетеш -
написах ти най-искрените думи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
