27.12.2017 г., 22:42

Женско стихотворение

1.8K 9 10

”Носете си новите дрехи, момчета!” /Ст. Цанев/

 

ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

                             (На Стефка Станева)

 

Носете си новите дрехи, момичета!

Главите високо вдигнете!

Плачете, усмихвайте се, обичайте!

Тревогите погребете!

 

Зашийте сърцата си с тънък бод,

сложете си грим и червило!

Живейте го този един живот!

Живейте го шеметно, диво!

 

Не следвайте чуждите правила

и вехти представи за щастие!

Създавайте собствени чудеса!

Изпийте до дъно чашите!

 

Бъдете такива, каквито сте –

раними, но трижди по-силни

от вашите смели на думи мъже,

които сте закърмили!

 

Живейте го този живот, напук

на всеки свой удар сърдечен!

Това дето знам е, че днес си тук,

а изгревът е... далечен.

 

Обичайте себе си! Себе си, ДА!

Не вярвайте в принцове, приказки...

Със своята вътрешна красота

повярвайте, че сте ИСТИНСКИ!

 

Пазете от тъмното свойте души,

сърцата си – верни доспехи!

И даже край вас всичко да се руши

носете си новите дрехи!

 

Павлина Соколова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво! Само така, оптимизъм струи от него...!
  • Силни, вълнуващи послания отправяш, Павлинче! Щастлива Нова година ти пожелавам! Бъди здрава!
  • Благодаря ви! Весело посрещане на Новата година ви пожелавам!
  • Бъди!
  • Може и да е женско стихотворението ти Павлина, но пък и на нас мъжете ни хареса и го оценяваме високо и определено ни караш да се замисляме. Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...