Dec 27, 2017, 10:42 PM

Женско стихотворение

  Poetry » Other
1.8K 9 10

”Носете си новите дрехи, момчета!” /Ст. Цанев/

 

ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

                             (На Стефка Станева)

 

Носете си новите дрехи, момичета!

Главите високо вдигнете!

Плачете, усмихвайте се, обичайте!

Тревогите погребете!

 

Зашийте сърцата си с тънък бод,

сложете си грим и червило!

Живейте го този един живот!

Живейте го шеметно, диво!

 

Не следвайте чуждите правила

и вехти представи за щастие!

Създавайте собствени чудеса!

Изпийте до дъно чашите!

 

Бъдете такива, каквито сте –

раними, но трижди по-силни

от вашите смели на думи мъже,

които сте закърмили!

 

Живейте го този живот, напук

на всеки свой удар сърдечен!

Това дето знам е, че днес си тук,

а изгревът е... далечен.

 

Обичайте себе си! Себе си, ДА!

Не вярвайте в принцове, приказки...

Със своята вътрешна красота

повярвайте, че сте ИСТИНСКИ!

 

Пазете от тъмното свойте души,

сърцата си – верни доспехи!

И даже край вас всичко да се руши

носете си новите дрехи!

 

Павлина Соколова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво! Само така, оптимизъм струи от него...!
  • Силни, вълнуващи послания отправяш, Павлинче! Щастлива Нова година ти пожелавам! Бъди здрава!
  • Благодаря ви! Весело посрещане на Новата година ви пожелавам!
  • Бъди!
  • Може и да е женско стихотворението ти Павлина, но пък и на нас мъжете ни хареса и го оценяваме високо и определено ни караш да се замисляме. Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...