Живея често в нечий сън
... но казах аз, че самотата
е стих, издишан на раздяла,
че сянка на топола пада
като бразда в небесната морава,
и тръните на всяка драка –
оголени и безпощадни,
заключват делника след залез
в коварното око на мрака.
Че дългата любов не струва,
дори обяда да притоплиш
и пътят може да загуби
внезапно вярната посока,
а бродовете на тъгата
тънеят бързо и изчезват,
луната хлътне ли – несвястна,
в обвивката на гладен паяк.
Дъждът обърка ли внезапно
реда в ръждивата си плетка,
неказаното става чуто,
а неразбраното – ненужно.
Не могат да предложат рамо
родените да бъдат в клетка,
небето не е знак за пустош,
но често е безкрайно чуждо.
Умееш ли да кажеш сбогом,
да бродиш дълго до предела,
след който всичките въпроси
сами са отговор без смисъл?
На път ли си да срещнеш Бога –
дъга очите ще превземе
и нищо земно не тежи.
... Понякога сънувам, че съм птица.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"и тръните на всяка драка –
оголени и безпощадни,
заключват делника след залез
в коварното око на мрака."
Меланхолична нежност...поне за мен.
в списъка ми с любими! -
"Дъждът обърка ли внезапно
реда в ръждивата си плетка,
неказаното става чуто,
а неразбраното – ненужно."
Ще избера за среща дълъг сън
и на площада му ще чакам да пристигнеш.
Камбанки -макове ще известят със звън
ако събуждането позволи да се разминем... -
Неказаното става чуто...Хубаво е!
-
!!!
-
Прекрасно е!
На път да срещнем Бога, ще стигнем дъгата и не ще усещаме земното!
Остани птица!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всички сме философи - живот...
Но ти можеш да го изразиш красиво...