Aug 9, 2015, 8:07 PM

Живея често в нечий сън 

  Poetry » Phylosophy
602 0 6
... но казах аз, че самотата
е стих, издишан на раздяла,
че сянка на топола пада
като бразда в небесната морава,
и тръните на всяка драка –
оголени и безпощадни,
заключват делника след залез
в коварното око на мрака.
Че дългата любов не струва,
дори обяда да притоплиш
и пътят може да загуби
внезапно вярната посока, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??