7.12.2011 г., 10:56

Кажи ми

1.6K 0 11


Кажи ми защо не мога да имам

от мощта на нощни ветрове.

Живея ли - да питам не спирам,

но мълчат и даже те.

 

Кажи ми защо не мога да имам

от богатствата на безсърдечни зверове.

Билет да купя, в очите твои да се взирам,

за мъничко да имам във очите цветове.

 

Кажи ми защо не мога да имам

от красотата на залязващите дни.

В нозете ти да бъда, когато за последно дишам,

да се превърнат сълзите ми във лъчи.

 

Кажи ми защо не мога да имам

и от немеещите преди буря летни тишини.

Със тях облечена в съня ти да прииждам,

цветя да сея във гнезда от мълниеви светлини.

 

Кажи ми, щях ли да съм по-красива и летяща,

елементът, важен само в твоята вселена.

Сърцето ми в любов обвито се поклаща,

ала нямам нищичко и никой съм -

от твоите следи заспивам посребрена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може всичко да имаш с безпирно слово, така неудържимо, като неуморно дихание. Запази хармонията в стиховете си, поздрави !
  • Деси, мнага силно стихотворение си написала."В нозете ти да бъда, когато за последно дишам,да се превърнат сълзите ми във лъч"Чудесно! Благодря за хубавия коентар за сърната.Ти най-добре си ме почувствала.
  • Поздравления, Деси!
  • Много ми хареса стихотворението ти.За първи път че чета.Поздрави! Благодаря ти за милия коментар който си ми написала.
  • Не успяват наистина! Благодаря ти много! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...